Закъсах. Закъсах с колата. Закъсах с колата в центъра на София. Свърши бензина. Оказа се, че колата не ще да кара на бензинови пари, а си иска качествен марков бензин. И понеже обичам колата повече от жената (дано не чете тия постинги), реших да я напоя. Взех една пластмасова туба и тръгнах да обикалям бензиностанциите.
Първа бензиностанция - "Не може в туби" - ми викат. Е добре, аз на ръце ли да си донеса колата до бензиностанцията? "А имате ли туби случайно?" - питам. "Нямаме". Еми тогава .................(сещате се какво съм и им казал)
Втора бензиностанция - "По принцип не може в туби, но бихме ти налели" - вика един чичко с комбинизон "Обаче има камери, а нашия човек не е на смяна. Иди в еди коя си бензиностанция, там няма камери". Благодаря им и се приготвям за 1 км ходене по преките, докато намеря бензиностанция без камери. 
Трета бензиностанция - Намерих я! Едвам дишам, пръхтя като състезателен кон след надбягване. Един иначе симпатичен младеж със усмивка ми взима парите и налива бензина в пластмасовата туба. Не можело значи!?!? После бегом с тубата към зажаднялата кола.
Поуката - който няма глава, има крака:)