Аз не съм усмихнат протестиращ. Не се забавлявам на протеста. Днес почина едно 6-годишно момиченце отнесено от пиян шофьор на спирка. Моето момиченце е на 10.

Няма как да се усмихна на протеста, освен с горчилката, която напира от мен. Как да се усмихна, като няма работа, сметките вървят, приятелите и роднинте ми емигрират кой където свари? Как да се усмихна, като вместо протест 40 дни участвам в парад на уличното изкуство? Как да се усмихна, когато знам, че докато ние се правим, че протестираме, държавата продължава да се разпада, да бъде ограбвана и разрушавана от олигархия и политическа класа в тандем?

Съжалявам, но не ми е до усмивка. По-скоро ще изтрия усмивката от лицата на определени боклуци, които лишиха от бъдеще България. Тогава може би ще се усмихна.

ПОЧИВАЙ В МИР ДЕТЕ!

 Писмо от олигархията към протестиращите: "Скъпи протестиращи, благодарим ви, че не ни безпокоите и не пречите на нашите сделки и далавери. Да, някои от скъпите заведения в центъра не са ни достъпни, затова ние сме по морските курорти. Продължавайте с разходките, хепънингите, федербала, волейбола, рисуването с тебешири, снимането и хаштаговете. Ние ще си пием уискито на Какао бийч и ще си мислим за вас с умиление. Приятно "протестиране" и не забравяйте редовно да си плащате всички сметки и данъци, за да имаме пари за яхти, че им скочиха цените доста." С любов - Олигархията